Времето навън е много променливо, което съвсем не пречи на игликите вече да цъфтят почти из цялата страна.Много предания са свързани с красивото растение с латинско наименование Primula vulgaris. Езичниците в северните страни смятали игликата за свещено цвете на богинята Фрея, която била толкова състрадателна, че можела да почувства болката на всеки човек. Вярвали, че тя е подвластна на планетата Венера и на елемента Земя. В Ирландия и Уелс се носела мълвата, че цветето може да направи човека... невидим. Подарявали го на любимите си, за да ги закриля от зли очи. Давали я и на своите гости, за да им покажат, че са добре дошли. Друидите използвали благовонното й масло по време на свещените си ритуали за пречистване. През Средновековието германците смятали, че игликите привличат добрите феи в градините и помагат на плодните дръвчета да раждат повече. Но пък казвали също, че цветята носят нещастие, ако ги внесете у дома. Обяснението им било, че феите се раздразват, че някой им ги е отнел, и затова си отмъщават.В миналото игликата се използвала като обезболяващо средство, особено при лечението на артрит. Британците приготвяли вино и сладка от нея, използвали я и за украса на сладкиши.
Трябва обаче да бъдете предпазливи, ако сте решили да се церите с цветчетата, листенцата или стеблото й. За някои хора цветето е изключително алергизиращо и може да предизвика от кожни обриви до временно спиране на дишането.
www.figurata.com
